Историята на Свети Валентин е забулена в тайнственост. Днес католическата църква признава трима светци с имена Валентин или Валентиний. Всички от тях са били измъчвани и преследвани.

Според една от легендите, през III в. настъпили тежки времена за Римската империя, управлявана от жестокия император Клавдий II. По онова време той спешно имал нужда от войници за огромната си армия. Но малко били желаещите да постъпят в нея. Императорът смятал, че причината за това се криела в нежеланието на римските мъже да напускат любимите си и своите семейства. Затова той издал декрет, с който отменил и забранил всички сватби и годежи.

Валентин тогава бил свещеник в Рим. Заедно със свети Мариус помагали на християните, наблъскани в страшните римски затвори и тайно бракосъчетавали влюбени двойки. За тази си дейност свети Валентин бил арестуван. Императорът го осъдил на смърт. Той трябвало да бъде пребит с тояга, а след това да му се отреже главата. Валентин бил подложен на невероятни мъчения и изтезания, докато очаквал изпълнението на смъртната присъда.

Според една от многото версии на легендата Валентин сам пратил първата валентинка. Докато бил в затвора, светецът се влюбил в младо момиче. Това била дъщерята на охраняващия го тъмничар, която го посещавала и облекчавала мъките му със сладки приказки. Преди смъртта си, както се твърдяло, той й написал писмо, което подписал с думите "Твой Валентин" - израз, който се използва и днес.

Светецът умира на 14 февруари 269 г., а през 469 г. папа Юлий обявява този ден за празник на любовта в негова чест.

 

На този ден още през 14 век в Англия започва да става традиция да се разменят любовни послания под формата на т. нар. валентинки.

Съвременните символи на любовта сега са сърцето и образът на крилатия Купидон. През 19 век ръчно написаните послания биват заменени от масово произвежданите готови картички. АПК (Асоциацията за поздравителни картички) е изчислила, че всяка година се изпращат 1 милиард поздравителни картички, като жените купуват около 85% от всички валентинки.

През втората половина на 20 век в САЩ и други места по света установената практика на размяна на картички се разширява и се въвежда раздаването на подаръци, обикновено от мъжа на жената. Най-популярните подаръци са рози и шоколади в червена лъскава опаковка с форма на сърце.

В Япония съществува традиция на този ден влюбените да си подаряват нещо сладко. Страстните французи пък си подаряват бижута, а в Дания хората си изпращат едни на други сушени бели цветя.

Във Великобритания неомъжените жени стават сутринта на 14-и февруари преди изгрев слънце, застават до прозореца и се заглеждат в минаващите мъже. Според легендата, първият мъж, който видят, е техният човек.

Има държави обаче, където Денят на Свети Валентин изобщо не се празнува. Саудитска Арабия е една от тези държави, където празникът е официално забранен и всеки, който го празнува, е заплашен от сериозни глоби.

Именница са Валентин, Валентина, Вальо, Валя. Според православния календар тези именници празнуват на 10 февруари, когато е денят на Св. Валентина.

В България на 14-и февруари се празнува и Денят на лозарите – Трифон Зарезан (по стар стил). Имен ден имат Трифон, Трифонка, Лозан, Лозанка и др.

 

 

Трифон Зарезан е български народен празник в чест на Св. Трифон. Празнува се от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите. Известен е още и като празник на виното.

Според народните вярвания рано сутринта на 14 февруари, стопанката на къщата омесва хляб – пресен или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите (така се наричат извитите ножове за гроздобер, наподобяващи сърпове) и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича "зарязване". След това всички се събират и избират "царя на лозята". Едва тогава започва общо угощение.

 

"Царят" е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му.

Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: "Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!". Царят отговаря на благословията с "Амин". След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек.