През месец март отбелязваме

езическия празник Баба Марта

 

Какво празнуваме на 1 март? Кои са именниците?

 

Според българските народни традиции 1 март се отбелязва като ден на Баба Марта.

Имен ден  празнуват Марта, Мартин, Мартина.

 

Произход на празника

 

Баба Марта е митичен персонаж в българския фолклор. В народните вярвания, представени в пословици и приказки, името й е свързано с името на месец „март“.

Три са месеците, които са персонифицирани в българските митични представи – януари, февруари и март. Януари и февруари са представени като братя с лют характер – Голям Сечко и Малък Сечко. Баба Марта се смята за тяхна сестра, която ту е усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла.

Празникът на Баба Марта в българските традиции е символ на пролетта и носи пожелание за здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата. Традицията е свързана с древната езическа история от Балканския полуостров, свързана с всички земеделски култове към природата. Някои от най-специфичните черти на първо-мартенската обредност и особено завързването на усуканите бяла и червена вълнени нишки, са плод на многовековна традиция, която е била присъща за тракийски (палеобалкански) и елински обичаи.



 

Легенда за Хан Аспарух

 

Съществува и легенда за мартеницата, свързана с Хан Аспарух. Според нея, когато прабългарите достигнали Дунавската равнина през 681 г., те били омагьосани от мястото и решили да се установят тук. След обявяването на новооснованата държава ханът поискал да извърши жертвоприношение на бога Тангра. Жертвената клада по традиция трябвало да се запали със стръкче изсъхнал копър, но българите не намерили такъв наоколо.

Докато се чудел какво да стори, на рамото на хан Аспарух кацнал сокол. На крачето му висяло снопче копър, завързано с бял конец, половината обагрен в червено. То било пратено от сестрата на хан Аспарух - Хуба, останала в палатите на баща им Кубрат. Хуба сънувала сън, от който разбрала за затруднението на брат си. По сокола си тя му изпратила китка копър, завързан с бял вълнен конец. По време на дългия полет обаче, крилото на сокола се протрило и кръв обагрила белия конец. Така хан Аспарух получил китката, завързана с бяло-червен конец. Запалил той огъня според традицията, а с конеца се закичил за здраве. Оттогава на 1 март българите окичват близките си с усукан бяло-червен конец, получил наименованието мартеница.

[caption id="" align="aligncenter" width="590"] Легендата за Хан Аспарух и първия прототип на мартеницата.[/caption]

Традиции и обичаи

 

С Баба Марта и месец март се свързват много обичаи и празници, посветени на идващата пролет.

Най-известният обичай, свързан с Баба Марта, е закичването на хора и млади животни с Мартеница (усукани бяла и червена нишка) на 1 март – деня на пристигането на Баба Марта.

Мартеницата е символ на здраве, дълъг живот, плодовитост и изобилие.  Белият цвят е символ на чистота, невинност и радост, а червеното е цвят на жизненост, здраве, любов, на течащата кръв, на огъня. В различните краища на България освен тези два традиционни цвята се използват и други, например синьо – в Софийско и Мелнишко, зелено – като символ на плодородие, здраве и в възраждане и други.     Традиционната българска мартеница включва различни елементи - символи: черупки от охлюви (за здраве и сила), скилидки чесън (за предпазване от зли демони), мъниста (против уроки), паричка (за благополучие).

 

[caption id="" align="alignright" width="305"] Баба Март окичва децата с мартеници и ги дарява със здраве.[/caption]

На мартениците се приписвала магическата сила да предпазва от "лошотията", най-вече от болести и уроки. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче.

Някои от обичаите на 1 март, свързани с изгонването на злите сили, включват палене на огън и изгаряне на сметта на двора, а след това всички прескачат жаравата.

През целия месец се извършват обреди за гонене на змии и гущери, както и гадания, свързани с някои прелетни птици.

 

Още поверия свързани с празника

 

Разпространен е и гадателският обичай за избиране на ден. От 1 до 22 март всеки си намисля един определен ден от този период и по него съди каква ще е годината - ако е слънчев, ще е успешна, ако вали и времето е лошо - ще има трудности.

Съществуват и различни поверия, свързани с празника. Едно от тях гласи, че най-възрастната жена трябва да почисти основно къщата преди изгрев слънце, да изнесе и простре навън червена тъкан – покривка, постелка, пояс или престилка. Смята се, че това ще зарадва Баба Марта, и ще предизвика благосклонността й към къщата и нейните обитатели. На децата, момите и младите булки се връзват мартеници, най-често на ръката. Младите непременно трябва да излязат навън „да ги види Баба Марта и да се зарадва“, а старите жени не трябва да излизат навън, защото „ще разгневят Баба Марта“.

 

Къде се празнува празника?

 

Обичаят за връзване на мартеница е познат не само в България. Той се среща още в Румъния, Молдова, Албания, Гърция, Република Македония и Сърбия.

В Румъния мартеници се връзват на ръцете на жените и малките деца. Мъжете могат да носят този символ на скришно място, например в обувката.

В Гърция мартеници се връзват само на ръцете на децата.

В България мартеници се връзват още на млади животни и дървета, също и на мъжете.

 

[caption id="attachment_2400" align="aligncenter" width="431"] Когато настъпи заветния час и Малък Сечко февруари си отиде, мартеница закачете и топло Баба Марта посрещнете! Тя ще ви донесе здраве и късмет. Бъдете бели, червени и засмени![/caption]